ДГС Кости
ДГС Кости
Контакт със звеното:
Директор: инж. Цветомир Генов
Телефон: 055069 214
Факс: 055069 330
Електронна поща: dgskosti@uidp-sliven.com
Адрес: с.Кости, ПК 8283, общ. Царево
Година: 2000
Ревизионен мериод: 2002
ДГС “Кости” е получило името си от село Кости, където е установено седалището му. На северозапад то граничи с ДЛ “Граматиково”, на североизток и изток с ДГС “Царево”, на запад с ДГС “Малко Търново”. Южна граница на стопанството е държавната граница с Република Турция.
Територията на стопанството е разположена в югоизточната част на Бургаска област, част от общините Царево и Малко Търново и обхваща следните землища или части от тях: от община Царево - цялото землище на село Кости и част от землищата на селата Българи и Бродилово; от община Малко Търново - части от землищата на селата Сливарово и Граматиково.
ДГС “Кости” е разположено в югоизточната част на Бургаска област и на Република България.
Територията му се намира в българския дял на Странджа планина, по-точно рида “Босна” и покрайнината “Хасекия”. Районът, който обхваща лесничейството, образува фигура с неправилна елипсовидна форма с дължина 18 км в посока север-юг и ширина 14 км в посока изток-запад.
Релефът в района на ДГС “Кости” има хълмисто-ридов характер. Теренът, разположен в североизточните разклонения на бъгарска Странджа планина, е силно разчленен, с многобройни дълги, ниски и разлати била, които на места са снижени под формата на седловини и малки плата, и гъста мрежа от дълбоко вразяни долове, със стръмни брегови склонове.
Разликите в надморските височини за територията на стопанството са незначителни. Средната надморска височина е 148 метра. Най-висока точка е връх “Ходжата” - 326.2 м.н.в, намиращ се в подотдел 111 в. Най-ниска точка от горския фонд са подотдели 92 5 и 93 к - 15 м.н.в, до река Велека.
Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната
площ спрямо наклона на терена
| Степен на наклона | Площ (хектари) | % |
|---|---|---|
| равно (0-4) | 142.60 | 1.1 |
| полегато (5-10) | 641.40 | 5.0 |
| наклонено (11-20) | 6027.60 | 47.4 |
| стръмно (21-30) | 5654.90 | 44.5 |
| мн.стръмно (над 31) | 250.90 | 2.0 |
| Общо: | 12717.40 | 100.0 |
Гъстотата на хидрографската мрежа на ДГС “Кости” е със значителни различия, поради разнообразието на релефа и геоложкия строеж. Очертават се два водосборни басейна - на река Велека и река Резовска.
От всички странджански реки (за България), вливащи се в Черно море, река Велека има най-голяма дължина - 147 км и най-голям водосборен басейн - 995 км2. Отточния режим на реката се характеризира с пролетно повишение, вследствие топенето на снега и валежи, намаляване на оттока и спадане на нивото през лятото (април - септември) и ново есенно повишение вследствие на увеличението на валежите.
По-важни притоци на реката в района на лесничейството са: Трашка, Български дол (Ургарски), Рогачев дол, Селски дол, Керезов дол, Зибков дол, Влахов дол, Осичевски дол, Браяновски дол, Ангеловски дол, Гърков дол, Богородишки дол, Ходжански дол, Марина река и други.
Река Резовска носи името на граничното с Република Турция село Резово. Местните хора я наричат река Резвая. Долината на реката е със силно врязани, стръмни и облесени брегове. Водния дебит е постоянен. По реката се намират множество прагове и бързеи. В реката се вливат множество долове, най-големия от които е река Лопушница. Други по-важни притоци са: Янков дол, Зайков дол, Станков дол, Гръцки дол, Мучиевски дол, Ухлински дол, Живашки дол, Дяволски дол, Казийски дол, Тепавичарски дол.
Характерно за притоците и на двете реки е, че през лятото повечето от тях пресъхват, като само на отделни места се запазват видове с голяма дълбочина (2-3 метра), предимно в техните горни и средни течения. Водата се губи в долните течения, поради песъчливите, наносни легла.
Странджа е млада планинска верига, в изграждането на която вземат основно участие мезозойските наслаги от триаса и горната креда. Главните скали са черни глинести шисти и филитоидни глинести шисти, калцитови филити и метадиабази. От седиментите и вулканичните скали се срещат брекчоконгломерати, конгломерати, пясъчници, мергели, аргилити, варовити пясъчници и др. Релефът на планината е дело на вертикалните движения на земната кора и на свързаните с тях денудация и ерозия през неоген-кватернера. Основните скали са образувани през различни геологични епохи. Мезозойските наслаги са значително променени от орогенните движения и от внедряването на млади плутонити.
Според климатичното райониране по Събев и Станев от 1963 година, територията на ДГС “Кости” попада в Континентално-средиземноморската климатична област, Южнобългарската климатична подобласт, Странджански климатичен район - неговата южна част. Само териториите, непосредствено около реките Велека и Резовска са към Черноморската климатична подобласт - района на Странджанското Черноморие.
Странджански климатичен район (южна част)
Обхваща земите с надморската височина от 150 метра до 326,2 метра, което е 80,8% от цялата площ на стопанството.
Поради това, че през студената част от годината районът попада по-често в топлите сектори и централни части на средиземноморските циклони, и че при североизточните нахлувания, които носят по-резки застудявания, той попада в частта от потока, който иде откъм морето, зимите биват топли и с чести, обилни дъждове. За студените нахлувания от север и северозапад няма естествена защита, затова понякога се проявяват и някои доста резки застудявания. Средната януарска температура варира от +0.5оС до +2.5оС. Средната продължителност на снежната покривка е 96 дни. Лятото в района е слънчево и сухо, но поради близостта с Черно море, то не е така горещо. Юлските температури за отделните части варират между +20.6оС до +22.5оС. Продължителността на периода с трайно задържане на температурата на въздуха над 10оС, приеман за период на пълна вегетация на горскодървесната растителност, е 202 дни.
Тук е редно да отбележим, че в района на лесничейството виреят някои вечнозелени храсти, като странджанска зеленика, кавказки джел, пирен и други, някои хигрофити, които в съчетание с жълтоземните почви, са доказателство за елементи на влажния субтропичен климат, характерен за Източното и Южно черноморско крайбрежие.
Климатичен район на Странджанското Черноморие
Тук попадат площите от 15 метра до около 150 метра надморска височина в района на ДЛ “Кости”. Проявлението на особеностите на този климатичен район обхваща долините на реките Велека и Резовска или около 19,2% от общата площ на лесничейството.
Това е районът с най-мекия зимен режим, благодарение на близостта му до областта, през която минава немалка част от средиземноморските циклони, както и близостта до топлото през зимата море и южното му местоположение. През целия зимен сезон в района се случват около 17-18 дни с отрицателна средна температура. Снежната покривка, която се образува е много краткотрайна - около 15-16 дни от началото на третото десетдневие на декември до края на февруари. Трайното задържане на температурите над 10оС е около 12 април и остават такива до 21 ноември, или периодът на усилена вегетация е 223 дни. Лятото е много слънчево, сухо и много топло (но не горещо), като в комплекса от типично летните условия особена роля се пада на добре изразената бризова циркулация. Под нейно влияние районът има невисоки летни температури. Средната юлска температура е между 22,5о и 23,5оС.
В заключение можем да обобщим, че климатът в района на ДГС “Кости” е преходно-средиземноморски с черноморско климатично влияние и наченки на елементи от влажния субтропичен климат: зимата е мека; пролетта хладна; лятото е слънчево, сухо, но не горещо; есента е топла. Есенно-зимните валежи са значително по-големи от пролетно-летните. В района често падат тежки, мокри снегове, а по билата се обазуват поледици, нанасящи значителни поражения на гората, особено на младите иглолистни култури.
Таблица 2
за температурата на въздуха
| Климатичен район с надморска височина в метри | Средна годишна температура | Средна от год. абсолютна минимална | Средна от год. абсолютна максимална |
|---|---|---|---|
| Странджански район Южна част (150-450 м н.в.) | 11.3 | -6.5 | 29.6 |
| Странджанско Черноморие (0-150 м н.в.) | 13.2 | -2.4 | 30.6 |
Таблица 3
за количеството на валежите
| Климатичен район с надморска височина в метри | Сума валежи годишно в мм | Месец минимална валежна сума | Месец максимална валежна сума |
|---|---|---|---|
| Странджански район Южна част (150-450 м н.в.) | 950 | VIII | XII |
| Странджанско Черноморие (0-150 м н.в.) | 625 | VIII | XII |
Ерозионните процеси в една или друга степен са се развили върху площ от 137.6 ха, което е 1.0% от площта на стопанството.
В ДГС“Кости” се срещат два основни почвени типа - канелени горски и жълтоземно-подзолисти. От интразоналните почвени типове, на отделни петна, са разпространени и алувиално-ливадни почви (по долината на река Резовска и река Велека).
Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната
площ по почвени типове (горски фонд,
предоставен горски фонд, горски поляни и
гори в селскостопанския фонд)
| Типове горски почви | Площ в ха | % |
|---|---|---|
| канелена излужена | 6464.40 | 50.8 |
| жълтоземно-подзолиста | 6241.40 | 49.1 |
| алувиално-ливадна | 11.60 | 0.1 |
| Всичко: | 12717.4 | 100.0 |
Общата площ на горския фонд на ДГС “Кости” е 13134,8 ха и целият е предмет на устройство. Освен него (без да са горски фонд), в района на стопанство са устроени и 10,1 ха изключени, но неусвоени гори и 40,2 ха гори върху земи от селскостопанския фонд. За тях са съставени отделни проекти за горския фонд.
Всред земите на горския фонд се намират 27,7 ха чужди земи, които се отчитат с отчета на земята: реки – 17,1 ха и шосета – 10,6 ха.
Земите по чл. 10 от ЗСПЗЗ са с обща площ 235.7 ха, дървопроизводителна - 208.5 ха и залесена - 169.5 ха.
Цялата площ на лесничейството (13134,8 ха) е гора със специално предназначение. Разпределението на горите и голите горски площи по групи гори и функции е дадено в Таблица № 9.
В лесоустройственият проект от 1986 година е предвидено общо ползване в размер на 258720 куб.м (средно годишно 21560 куб.м), от което 11320 куб.м годишно от главни сечи и 10240 куб.м годишно от отгледни сечи и санитарни сечи. Отсечени са общо 237941 куб.м (средно годишно 19830 куб.м) или 92% от предвиденото. Изпълнението от главни сечи е 112657 куб.м (ср. год. 9388 куб.м) или 82,9%, а от отгледни и санитарни сечи 125284 куб.м (ср. год. 10440 куб.м) или 102% от предвиденото. Настоящото лесоустройство предвижда общ добив от 295465 куб.м с клони или средно годишно 29550 куб.м – 33,8% добив от главни сечи и 66,2% от отгледни и санитарни сечи.
Таблица 5
за разпределението на горската площ по
вид на земите
| Вид на земята | Площ в ха | % |
|---|---|---|
| Залесена площ | 12600.20 | 95.9 |
| Незалесена дървопроизводителна площ | 117.20 | 0.9 |
| Недървопроизводителна площ | 417.40 | 3.2 |
| Всичко: | 13134.8 | 100.0 |
Таблица 6
за разпределението на горската площ по
вид на горите
| Вид на горите | Площ в ха | % |
|---|---|---|
| Иглолистни | 1416.70 | 10.8 |
| Широколистни високостъблени | 10380.10 | 79.0 |
| За реконструкция | 219.20 | 1.7 |
| Издънкови за превръщане | 1114.10 | 8.5 |
| Нискостъблени | 4.70 | 0.0 |
| Всичко: | 13134.8 | 100.0 |
Таблица 7
за разпределението на общата площ по
групи гори и функции (горски фонд,
предоставен горски фонд, горски поляни и
гори в селскостопанския фонд)
| Групи гори | Иглолистни | Широколистни | Всичко | |||
|---|---|---|---|---|---|---|
| обща площ | залесена | обща площ | залесена | обща площ | залесена | |
| ДС Функции | - | - | - | - | - | - |
| Защитни | - | - | - | - | - | - |
| Рекреационни | - | - | - | - | - | - |
| Защитени | 1416.70 | 1390.60 | 11718.10 | 11209.60 | 13134.80 | 12600.20 |
| Други | - | - | - | - | - | - |
| Общо ЗРЗТ | 1416.70 | 1390.60 | 11718.10 | 11209.60 | 13134.80 | 12600.20 |
| Общо ЗРЗТ+ДСФ | 1416.70 | 1390.60 | 11718.10 | 11209.60 | 13134.80 | 12600.20 |
| Общо ЗРЗТ | 1416.70 | 1390.60 | 11718.10 | 11209.60 | 13134.80 | 12600.20 |
| Общо ДСФ+ЗРЗТ | 1416.70 | 1390.60 | 11718.10 | 11209.60 | 13134.80 | 12600.20 |
| Горски пасища | - | - | - | - | - | - |
| Общо | 4250.10 | 4171.80 | 35154.30 | 33628.80 | 39404.40 | 37800.60 |
Санитарното състояние на горите в ДГС “Кости” е добро. Повреди са установени върху 42.2% от залесената площ.
Най-засегнати са смесените дъбови насаждения. При тях има в най-голяма степен поражения от черен имел, суховършия, гниене (причинява се от гъбите дъбова и лъжлива прахан). При източнобуковите насаждения повредите се дължат главно на биологическо отслабване и появилите се гнилости в престарелите насаждения. При иглолистните култури повредите са от снеговали, снеголоми и ръжди.
От насекомните вредители се срещат борова листна оса, дъбова процесионка, корояди, педомерка и листоврътка.
През 1995 върху 78,2 ха са изведени санитарни сечи сруще съхнене от трахеомикоза.
Обобщените данни показват, че по-често боледуват чистите насаждения. Смесените дървостои са по-устойчиви и при тях процентът на повредите е значително по-нисък. Културите показват подобна на насажденията тенденция на повреденост.
Няма данни.
Данни за растителни видове с природозащитен статус са дадени при описанието на растителността и при защитени природни обекти.
В района на ДГС “Кости” са обособени следните защитени природни обекти:
Резерват “Силкосия”, обявен с постановление № 10346/23.07.1931 на МЗДИ, изменен с постановления № 8455/20.04.1933, № 13188/20.09.1934 и № 2278/11.02.1936 с обща площ 402.9 ха, от която 395.7 ха залесена и 7.2 ха незалесена. Резерватът е обявен за запазване на типичните за Странджа горски екосистеми от източен бук и горун, с вечнозелена понтийска растителност. Представителни за резервата са растителни видове от южноевксински тип, като: странджанска зеленика, странджанска боровинка, кавказки джел, пирен, колуна, лавровишня, червена пираканта, понтийско бясно дърво, пухесто горянче и други. От дървесните видове, характерни за тук и рядко срещащи се в България са мушмулата, странджанския дъб, източния бук и други. Средната възраст на резервата е 113 години, но отделни дървета надхвърлят и 200 години.
Резерват “Лопушна”, обявен със заповед № 2245/13.12.1956 на ГУГ с обща площ 2602,6 ха, от която 2466,5 ха залесена и 136,1 ха незалесена. Средната възраст на резервата е 126 години, но отделни дървета надхвърлят 200-250 години.
Народен парк “Странджа”, Цялата територия на ГС “Кости” попада в Народния парк “Странджа”. Той е обявен със заповед № РД-30/24.01.1995 на МОС. Целта е съхраняване на типичните Странджански екосистеми в първичен вид, с минимално участие на човека.
Природна забележителност “Дядо Вълко”, обявена със заповед № 4051/29.12.1973 на МГОПС с обща площ 15,1 ха, от която 15,0 ха залесена и 0,1 ха незаласена. Попада изцяло в землището на село Кости, община Царево. Обявена е за да се запази естествено находище на редкия за България пирен.
Природна забележителност “Махарата”, обявена със заповед № 4051/29.12.1973 на МГОПС с обща залесена площ 2.0 ха. Попада в землището на село Кости, община Царево. Представлява пещера с много карстови образувания.
Природна забележителност “Свети Илия”, обявена със заповед № 1301/05.05.1974 на МГОПС с обща залесена площ 0,5 ха. Намира се в землището на село Кости, община Царево, в селскостопанския фонд. Обявена е за да съхрани рядко срещащите се странджански дъбове. Включва 14 броя лъжници и 6 броя полски ясен, всички около 300 годишни.
Защитена местност “Кълката”, обявена със заповед № 25/09.01.1989 на КОПС с обща площ 18,6 ха, от която 17,3 ха залесена и 1,3 ха незалесена. Попада в землището на село Кости, община Царево. Обявена е за да запази гнездещите там редки нощни грабливи птици - бухал, горска улулица и други сови.
Защитена местност “Марина река”, обявена със заповед № 332/16.05.1991 на КОПС с обща площ 37,0 ха, от която 36,9 ха залесена и 0,1 ха незалесена. Попада в землището на село Българи, община Царево. Обявена е за да запази редки и защитени растителни видове, като: обикновен тис, лечебна лавровишня, кавказки джел и други.