ДГС Малко Търново
ДГС Малко Търново
Контакт със звеното:
Директор: инж КАЛИН НИКОЛОВ
Телефон: 05952 21 39
Факс: 05952 22 37
Електронна поща: dgsmalkotyrnovo@uidp-sliven.com
Адрес: гр. Малко Търново, ПК 8350, обл. Бургас
Година: 2003
Ревизионен мериод: 0
ДГС “Малко Търново” е получило името си от гр. Малко Търново, който се намира приблизително в средата на територията му и е седалище на неговата администрация.
Стопанството се намира в най-южната част от територията на Бургаска област. На североизток граничи с ДГС “Граматиково” по р.Велека; на изток с ДГС “Кости”; на юг и югозапад с Република Турция и на запад, северозапад и север с ДГС “Звездец”.
ДГС Малко Търново е разположено на територията на община Малко Търново и обхваща землищата на пет (5) населени места: гр.Малко Търново и селата Бръшлян, Стоилово, Сливарово и Граматиково.
ДГС “Малко Търново” се намира в Югоизточна България и заема част от северните склонове на Странджа планина, непосредствено до държавната ни граница с Република Турция. По форма наподобява неправилен четириъгълник с диагонали северозапад-югоизток - 28 км и север-юг - 17 км въздушно по права линия.
Територията на стопанството е хълмисто-планинска с широки заоблени била и дълбоко врязани реки и долове. Централната част на стопанството, в посока от запад към изток, се пресича от билото “Голямо бърдо”, което идва от Турция и завършва при Черно море. Това било е водораздел между водосборните басейни на реките Велека и Резвая. От него се спускат множество второстепенни била, нарязани от по-малки и по-големи долове, дълбоко врязани в терена, което характеризира един силно пресечен релеф.
Най-високата точка в лесничейството е връх “Градище” - 709 м н.в., а най-ниската точка е при водослива на Влахов дол с р. Велека - 40 м н.в. Преобладават терени с надморска височина от 201 до 400 метра, което представлява 63,2% от дървопроизводителната площ. Средната надморска височина на дървопроизводителната площ е 334 метра.
Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната
площ спрямо наклона на терена
| Степен на наклона | Площ (хектари) | % |
|---|---|---|
| равно (0-4) | 75.40 | 0.5 |
| полегато (5-10) | 382.60 | 2.3 |
| наклонено (11-20) | 6106.10 | 36.6 |
| стръмно (21-30) | 9070.30 | 54.4 |
| мн.стръмно (над 31) | 1037.70 | 6.2 |
| Общо: | 16672.10 | 100.0 |
Хидрографската мрежа на стопанството е образувана от водосборните басейни на реките Велека и Резвая. Отточният режим на тези реки в района на лесничейството се характеризира с относителна постоянност, докато режима на техните притоци е непостоянен и силно променлив.
Река Велека прави много завои по течението си, като образува почти пълни окръжности и елипси с диаметър 1 км, наречени “буджаци”. Бреговете й са стръмни и много стръмни. Приема много притоци, идващи основно от северните склонове на вододела “Голямо бърдо”. По-големи от тях са Мечи дол (Ай дере), Качулски дол, Драгановски дол, Влахов дол и други.
Река Резвая извира на територията на Република Турция и тече по държавната ни граница. Приема притоци от южните склонове на “Голямо бърдо”, най-голям от които е Делийска река (с целогодишен отток).
През лятото и по-голямата част от есента дебита на тези притоци силно намалява и почти всички пресъхват.
Странджа планина е е млада планинска верига, като в изграждането й участват наслаги от горната, средна и долна юра.
Основните скали в района на стопанството са представени от глинести, амфиболови и хлоритови шисти и няколко вида варовици. Преобладаващо разпространение имат различните видове шисти. Те заемат 73% от територията на лесничейството, а различните видове варовици заемат 27% от територията.
Според класификацията на Събев и Станев (1963) територията на ДГС “Малко Търново” се намира в южната част на Странджанския климатичен район. Този район спада към Южнобългарската климатична подобласт на Континентално-средиземноморската климатична област.
Съгласно горскорастителното райониране този климатичен район попада в Южнокрайграничната горскорастителна област (Ю), подобласт Странджа (С), в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори, подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори (Ю-I-2) 0-600 м н.в.
Климатът в района на ДГС “Малко Търново” се отличава със следните особености: сравнително мека зима с голямо количестно валежи, от които 40% сняг; хладна пролет със сравнително малко валежи, поради охлаждащото влияние на морето, което прониква по долините на Велека и Резвая и може да доведе до закъснение в стабилното установяване на температурите над 5оС и над 10оС; лятото е слънчево, сухо и топло, рядко горещо; есента е по-топла от пролетта (пак поради влиянието на морето) и с по-големи валежи.
Средната годишна температура е 11,3оС, като през всичките месеци на годината тя е положителна. Най-ниска е през месец януари: 1,4оС, а най-висока през юли: 20,6оС. Средната дата на първата снежна покривка е 12 декември, а на последната - 21 март. Средния брой на дните със снежна покривка е 96 дни, а средната височина на снежната покривка е 20 см. Периодът на активна вегетация за дървесните видове е със средна продължителност 203 дни.
Таблица 2
за температурата на въздуха
| Климатичен район с надморска височина в метри | Средна годишна температура | Средна от год. абсолютна минимална | Средна от год. абсолютна максимална |
|---|---|---|---|
| Странджански район южна част (150-450 м н.в.) | 11.3 | -22.3 | 40.5 |
Таблица 3
за количеството на валежите
| Климатичен район с надморска височина в метри | Сума валежи годишно в мм | Месец минимална валежна сума | Месец максимална валежна сума |
|---|---|---|---|
| Странджански район южна част (150-450 м н.в.) | 800-950 | VIII | XII |
Почвите са представени от следните типове и подтипове: канелена горска излужена, жълтоземно-подзолиста и хумусно-карбонатна.
Ерозионните процеси са развити в слаби размери главно край гр. Малко Търново, Мечи дол (Ай дере) и р.Велека. На територията на горско стопанство “Малко Търново” се среща ерозия тип площна върху 266,4 хектара.
Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната
площ по почвени типове (горски фонд,
предоставен горски фонд, горски поляни и
гори в селскостопанския фонд)
| Типове горски почви | Площ в ха | % |
|---|---|---|
| канелена излужена | 11502.60 | 69.0 |
| жълтоземно-подзолиста | 4561.90 | 27.4 |
| хумусно-карбонатна | 607.60 | 3.6 |
| Всичко: | 16672.1 | 100.0 |
Общата площ на горите на територията на ДГС “Малко Търново” е 21385,4 хектара, от които предмет на този лесоустройствен проект са 17421,3 ха гори, горски пасища - 153,6 ха, изключени гори - 3648,5 ха и гори в селскостопанския фонд (ССФ) - 162,1 ха. За последните три (ГП, ИЗКЛ, ССФ) са изработени отделни проекти.
От залесената площ 13944,9 хектара (80,0%) са естествени насаждения и 2717,3 хектара (15,7%) - култури.
Цялата площ на горите, предмет на устройство и на горските пасища, са в групата гори със специално предназначение - Народен парк. Разпределението на горите и голите горски площи по групи гори и функции е дадено в Таблица № 9.
В лесоустройственият проект от 1987 година е предвидено общо ползване в размер на 307230 куб.м (средно годишно 27930 куб.м), от което 16470 куб.м годишно от главни сечи и 11460 куб.м годишно от отгледни сечи и санитарни сечи. Отсечени са общо 237049 куб.м (средно годишно 21550 куб.м) или 77,2% от предвиденото. Изпълнението от главни сечи е 109789 куб.м (ср. год. 9980 куб.м) или 60,6%, а от отгледни и санитарни сечи 127260 куб.м (ср. год. 11570 куб.м) или 100% от предвиденото. Настоящото лесоустройство предвижда общ добив от 379510 куб.м с клони или средно годишно 37950 куб.м.
Таблица 5
за разпределението на горската площ по
вид на земите
| Вид на земята | Площ в ха | % |
|---|---|---|
| Залесена площ | 16662.20 | 94.8 |
| Незалесена дървопроизводителна площ | 9.90 | 0.1 |
| Недървопроизводителна площ | 749.10 | 4.3 |
| Горски пасища | 153.60 | 0.9 |
| Всичко: | 17574.8 | 100.0 |
Таблица 6
за разпределението на горската площ по
вид на горите
| Вид на горите | Площ в ха | % |
|---|---|---|
| Иглолистни | 2554.00 | 14.5 |
| Широколистни високостъблени | 11223.40 | 63.9 |
| За реконструкция | 1296.30 | 7.4 |
| Издънкови за превръщане | 2449.60 | 13.9 |
| Нискостъблени | 51.50 | 0.3 |
| Всичко: | 17574.8 | 100.0 |
Таблица 7
за разпределението на общата площ по
групи гори и функции (горски фонд,
предоставен горски фонд, горски поляни и
гори в селскостопанския фонд)
| Групи гори | Иглолистни | Широколистни | Всичко | |||
|---|---|---|---|---|---|---|
| обща площ | залесена | обща площ | залесена | обща площ | залесена | |
| ДС Функции | - | - | - | - | - | - |
| Защитни | - | - | - | - | - | - |
| Рекреационни | - | - | - | - | - | - |
| Защитени | 2554.00 | 2519.30 | 14530.80 | 13810.70 | 17084.80 | 16330.00 |
| Други | - | - | - | - | - | - |
| Общо ЗРЗТ | 2554.00 | 2519.30 | 14530.80 | 13810.70 | 17084.80 | 16330.00 |
| Общо ЗРЗТ+ДСФ | 2554.00 | 2519.30 | 14530.80 | 13810.70 | 17084.80 | 16330.00 |
| Общо ЗРЗТ | 2554.00 | 2519.30 | 14867.20 | 14142.90 | 17421.20 | 16662.20 |
| Общо ДСФ+ЗРЗТ | 2554.00 | 2519.30 | 14867.20 | 14142.90 | 17421.20 | 16662.20 |
| Горски пасища | 0.00 | 0.00 | 153.60 | 0.00 | 153.60 | 0.00 |
| Общо | 7662.00 | 7557.90 | 44418.80 | 42096.50 | 52080.80 | 49654.40 |
Масови заболявания от гъби и нападения от насекомни вредители през по-голямата част на ревизионния период не са констатирани. Основните насекомни, гъбни и други вредители и болести по гората са педомерки и лисоврътки, гъбите, причиняващи съхнене по черния бор, белия бор и дъба, трахеомикоза по дъбовете, рак по бора, черен имел, нападения от горски мишки и други.
През последните години се появява масово съхнене на гората в цяла Странджа, но в района на ДГС “Малко Търново” съхненето е в значително по-малка степен. Това се дължи на обстоятелството, че територията на лесничейството се намира в централните райони на Странджа планина с по-висока надморска височина и по-влажен климат. Положително влияние са оказали и изведените санитарни сечи в дъбовите насаждения и боровите култури. В някои случаи се налага и повторно извеждане на санитарни сечи.
и други).
Няма данни.
Данни за растителни видове с природозащитен статус са дадени при описанието на растителността и при защитени природни обекти.
В района на стопанството се намират следните защитени обекти:
Резерват “Витаново”, обявен със заповед №1113/03.12.1981 на МОПС, с обща площ 1104,6 хектара. Обявен е с цел да се запазят първичните гори от източен бук и горун, характерната флора и фауна за Странджа планина. Направена е флористична характеристика на резервата, при което са установени 462 вида висши растения от 264 рода и 69 семейства. Средноевропейските видове са 82, атлантическите - 26, медитеранските - 145 и понтийско-централно азиатските - 74. Евксинските видове са широко разпространени в резервата, като участват както в изграждането на съобществата (източен бук и източен горун), така и на подлеса (мушмула, дафне) и на тревния етаж (Primula acaulis subsp. rubra, Trachystemon orientalis и други). Установени са 26 терциерни реликти и 9 ендемити. От включените в Червената книга на България са установени 20 вида редки и 10 вида защитени. Резерватът се намира в Природен парк “Странджа”, изцяло зад граничните съоръжения.
Резерват “Средока”, обявен със заповед №75/18.01.1989 на КОПС, с обща площ 488,5 хектара. Обявен е с цел запазване на характерните за този район горски екосистеми, находища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Резерватът се намира в Природен парк “Странджа”.
Природна забележителност “Естествено находище на синя хвойна”, обявена със заповед №1427/13.05.1974 на МГОПС, с площ 2,0 хектара. Обявена е с цел запазване на единственото естествено находище на синя хвойна в Странджа и в Югоизточна България.
Природна забележителност “Скално образувание в м. “Каменска бърчина”, обявена със заповед №206/23.03.1988 на МГОПС, с площ 0,2 хектара. Обявена е с цел запазване на характерните скални образувания. Предполага се, че мястото е служело за светилище на траките.
Природна забележителност “Вековно дърво” - горун, намиращ се в местн. “Стоиловска чичурка”, в землището на град Малко Търново, с височина 15,5 метра, диаметър 1,30-1,32 см, обиколка 4,60 метра и възраст 250 години.
Защитена местност “Рудиново”, обявена със заповед №332/16.05.1991 на МОС, с площ 15,3 хектара. Обявена с цел запазване на единственото в района находище на рядко срещаната и застрашена от изчезване странджанска боровинка.