ДГС Бургас
ДГС Бургас
Контакт със звеното:
Директор: инж. Кирил Петков
Телефон: 056 84 23 69
Факс: 056 84 25 77
Електронна поща: dgsburgas@uidp-sliven.com
Адрес: гр. Бургас, ПК 8000, ул. Иван Шишман 8
Година: 2000
Ревизионен мериод: 0
ДГС “Бургас” е получило името си от гр. Бургас, където е установено и седалището му. Територията на стопанството се намира в най-източната част на Бургаска област. На север граничи с ДГС “Айтос” и ДГС “Несебър”, на изток опира до Черно море, на изток граничи с ДГС “Ропотамо”, на юг с ДГС “Ново Паничарево” и на запад с ДГС “Средец” и ДГС “Карнобат”.
Лесоустройството е извършено в границите на общините Бургаска и Каменска и части от общините Созополска, Средецка и Айтоска.
Населените места в границите на всяка община са съответно:
Община Бургас – градовете Бургас и Българово и селата Банево, Батово, Брястовец, Ветрен, Горно Езерово, Долно Езерово, Драганово, Изворище, Крайморие, Лозово, Равнец, Рудник и м.с. Черно море;
Община Камено – град Камено и селата Вратища, Желязово, Ливада, Новоселци, Полски извор, Русокастро, Трояново, Тръстиково и Черни връх;
Община Созопол – град Созопол и селата Веселие, Вършило, Габър, Димчево, Зидарово, Извор, Крушовец, Маринка, Ново Паничарево, Присад, Равадиново, Равна гора, Росен, м.с. Росен, Твърдица, Черноморец и Ясна поляна;
Община Средец – селата Дебелт и Богданово;
Община Айтос – с. Дрянковец.
ДГС “Бургас” е разположено върху най-северните предпланински части на Странджа планина и върху единично издигащи се възвишения на Източна Стара планина. Обхваща изцяло долната част на водосборния басейн на Факийска река и част от долната част на водосборния басейн на река Ропотамо.
Лесничейството има форма на неправилен продълговат многоъгълник с дължина в посока север-юг 65 км и ширина в посока изток-запад 50 км.
Територията на стопанството се отличава с равнинен, хълмисто-равнинен и отчасти хълмист характер на релефа със слабо изразено вертикално разчленение. Липсват ясно изразени била и планински вериги. Изключение прави “Бакърлъка” (Меден рид), с едноименния връх с надморска височина 376 м.
Районът на лесничейството е разположен между 5 м н.в. – най-ниската точка на Черноморското крайбрежие и 403 м н.в. – най-високата точка връх “Арнаут баир”. Дървопроизводителната площ на лесничейството попада изцяло в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори, подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори (0-500 м н.в.).
Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната
площ спрямо наклона на терена
| Степен на наклона | Площ (хектари) | % |
|---|---|---|
| равно (0-4) | 2799.70 | 13.5 |
| полегато (5-10) | 7490.20 | 36.2 |
| наклонено (11-20) | 8553.90 | 41.4 |
| стръмно (21-30) | 1750.10 | 8.5 |
| мн.стръмно (над 31) | 84.00 | 0.4 |
| Общо: | 20677.90 | 100.0 |
Хидрографската мрежа в района на ДГС не е гъста и не е особено развита. Според хидроложкото райониране територията попада в район със значително изразено средиземноморско климатично влияние върху водния отток. Реките и доловете имат променлив воден режим, надлъжните им профили са с малки наклони.
Река Чакърлийска извира извън пределите на лесничейството и се влива в Бургаското езеро. Русокастренска, Средецка и Факийска реки също водят началото си извън района на ДГС и се вливат в Мандренското езеро. Река Изворска води началото си от землището на с. Крушовец, пресича територията на лесничейството в северна посока и се влива в Мандренското езеро. В Черно море и езерата Атанасовско, Бургаско и Мандренско се вливат и много малки и по-големи долове, които през лятото пресъхват.
Територията на стопанството е разположена върху части от Хисарско-Бакаджишкия плосък праг, Бургаската крайбрежна низина и северните разклонения на Странджа планина. В района на стопанството се разкриват основни скали от различни геоложки формации. Най-широко са разпространени андезитите и андезитните туфи с горнокредна възраст. Срещат се още: пясъци, андезити и варовити пясъчници от горен еоцен – морски тип; мергели, андезитови туфи и пясъчници от сенона; кватернерни тераси от глини, пясъци и чакъли по теченията на реките.
Територията на ДГС “Бургас” се намира в Континентално-средиземноморската климатична област (Събев, Станев, 1963). Поради липсата на различия във физикогеографските условия по-голямата част от нея се числи към Климатичния район на Бургаската низина (Черноморска климатична подобласт), а малка част е под влияние на Странджанския климатичен район – северната част на Южнобългарската климатична подобласт.
Средната годишна температура се движи от 110С за северните части на Странджанския климатичен район до 130С за равнинните части на климатичен район на Бургаската низина. Зимата в крайбрежната част на лесничейството е по-мека, отколкото в по-отдалечената от морето. Във вътрешността средната януарска температура е с 1-1,50С по-ниска от тази в крайбрежната част. Лятото е слънчево и топло. Средната юлска температура за различните части се различава с около 2,50С, като лятото в крайбрежните части е по-топло от това на хълмистите югозападни части. Продължителността на вегетационния период варира от 257 до 284 дни. Продължителността на периода на усилена (пълна) вегетация е от 220 до 195 дни.
Годишната сума на валежите се движи от 470 до 585 мм за климатичния район на Бургаската низина и малко по-висока за частта под влияние на Странджанския климатичен район. Средната продължителност на дните със снежна покривка е 62, а средната дебелина е 0,1-4,0 см.
Преобладаващите ветрове през есента и зимата са североизточните и северните, а през лятото и пролетта източните. Поради равнинния характер на терена бризовата циркулация е много добре изразена. В повечето случаи бриза засяга целия район, но не навлиза повече от 15-20 км навътре в сушата.
Таблица 2
за температурата на въздуха
| Климатичен район с надморска височина в метри | Средна годишна температура | Средна от год. абсолютна минимална | Средна от год. абсолютна максимална |
|---|---|---|---|
| Климатичен район на Бургаската низина (0-200 м н.в.) | 12.0/13.3 | -10.0/-13.0 | 33.5/36.0 |
| Странджански климатичен район – северна част (150-300 м н.в.) | 11.0/12.0 | -14.0/-12.0 | 34.0/36.0 |
Таблица 3
за количеството на валежите
| Климатичен район с надморска височина в метри | Сума валежи годишно в мм | Месец минимална валежна сума | Месец максимална валежна сума |
|---|---|---|---|
| Климатичен район на Бургаската низина (0-200 м н.в.) | 470-585 | VIII,IX | VI,XI |
| Странджански климатичен район – северна част (150-300 м н.в.) | 650-800 | VIII | ХІІ,VІ |
В района на ДГС “Бургас” са разпространени следните почвени типове – канелена горска, чернозем смолница и алувиално-делувиална.
От общата площ на лесничейството 1151,3 ха или 5,2% са подложени на ерозия.
Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната
площ по почвени типове (горски фонд,
предоставен горски фонд, горски поляни и
гори в селскостопанския фонд)
| Типове горски почви | Площ в ха | % |
|---|---|---|
| алувиално-делувиална | 1.00 | 0.0 |
| канелена излужена | 19093.30 | 92.3 |
| чернозем смолница | 1583.90 | 7.7 |
| Всичко: | 20678.2 | 100.0 |
Площта на земите на горския фонд е 22749,6 ха, от които гори с държавно значение са 22618,6 ха и 131,0 ха са предоставени на селскостопански организации. От площта на горите с държавно значение 22022,1 ха (97,4%) са предмет на лесоустройство и 565,9 ха (2,6%) са горски пасища. Насажденията от естествен произход са общо 13751,4 ха (62,4%), а създадените култури са 6288,6 ха (28,6%).
Общо на други ведомства са предоставени без да са изключени от горския фонд 103,0 ха. Предоставените гори от горския фонд са 131,0 ха (ПГФ). Устроени са 162,4 ха гори създадени върху селскостопански земи (ССФ) и 1575,6 ха изключени гори от горския фонд (ИЗКЛ.). Всред горския фонд се намират и следните чужди земи: шосета 44,3 ха и микроязовири 0,1 ха.
В лесоустройственият проект от 1981 година е предвидено общо ползване в размер на 289380 куб.м (средно годишно 22260 куб.м), от което 10330 куб.м годишно от главни сечи и 11930 куб.м годишно от отгледни сечи и санитарни сечи. Отсечени са общо 320901 куб.м (средно годишно 24685 куб.м) или 110,9% от предвиденото. Изпълнението от главни сечи е 161438 куб.м (ср. год. 12418 куб.м) или 120,2%, а от отгледни и санитарни сечи 159463 куб.м (ср. год. 12267 куб.м) или 102,8% от предвиденото. Настоящото лесоустройство предвижда общ добив от 233135 куб.м (без клони) или средно годишно 23675 куб.м (без клони) стояща маса. Поради голямата промяна в площта на лесничейството, сравнение на годишното ползване при двете последователни устройство не може да се направи.
Таблица 5
за разпределението на горската площ по
вид на земите
| Вид на земята | Площ в ха | % |
|---|---|---|
| Залесена площ | 20040.00 | 88.6 |
| Незалесена дървопроизводителна площ | 637.90 | 2.8 |
| Недървопроизводителна площ | 1344.20 | 5.9 |
| Горски пасища | 596.50 | 2.6 |
| Всичко: | 22618.6 | 100.0 |
Таблица 6
за разпределението на горската площ по
вид на горите
| Вид на горите | Площ в ха | % |
|---|---|---|
| Иглолистни | 5539.40 | 24.5 |
| Широколистни високостъблени | 1662.50 | 7.4 |
| За реконструкция | 4546.40 | 20.1 |
| Издънкови за прерастване | 4571.10 | 20.2 |
| Издънкови за превръщане | 5733.30 | 25.3 |
| Нискостъблени | 565.90 | 2.5 |
| Всичко: | 22618.6 | 100.0 |
Таблица 7
за разпределението на общата площ по
групи гори и функции (горски фонд,
предоставен горски фонд, горски поляни и
гори в селскостопанския фонд)
| Групи гори | Иглолистни | Широколистни | Всичко | |||
|---|---|---|---|---|---|---|
| обща площ | залесена | обща площ | залесена | обща площ | залесена | |
| ДС Функции | 3486.30 | 3337.30 | 14007.90 | 13179.50 | 17494.20 | 16516.80 |
| Защитни | 1118.70 | 877.60 | 1115.50 | 967.20 | 2234.20 | 1844.80 |
| Рекреационни | 835.90 | 545.20 | 1034.90 | 741.50 | 1870.80 | 1286.70 |
| Защитени | 25.70 | 25.00 | 85.90 | 72.10 | 111.60 | 97.10 |
| Други | 72.80 | 61.20 | 238.50 | 233.40 | 311.30 | 294.60 |
| Общо ЗРЗТ | 2053.10 | 1509.00 | 2474.80 | 2014.20 | 4527.90 | 3523.20 |
| Общо ЗРЗТ+ДСФ | 5539.40 | 4846.30 | 16482.70 | 15193.70 | 22022.10 | 20040.00 |
| Общо ЗРЗТ | 2053.10 | 1509.00 | 2474.80 | 2014.20 | 4527.90 | 3523.20 |
| Общо ДСФ+ЗРЗТ | 5539.40 | 4846.30 | 16482.70 | 15193.70 | 22022.10 | 20040.00 |
| Горски пасища | 0.00 | 0.00 | 596.50 | 0.00 | 596.50 | 0.00 |
| Общо | 13131.90 | 11201.60 | 36036.70 | 32401.60 | 49168.60 | 43603.20 |
Санитарното състояние на гората в района на ДГС през ревизионния период е подобрено. При отгледните и санитарните сечи са изваждани загнилите, повредени и сухи дървета, с което е намалявана възможността за масово появяване на насекоми и гъбни вредители. От насекомите вредители най-често се срещат и развиват гъботворка, листоврътка, пръстенотворка, малка и голяма педомерка, златозлатка, летораслозавивачка, борова листна оса и други. От гъбните заболявания най-голямо значение има трахеомикозата, от която са заболели 362,8 ха горски площи. В края на 1992 година започва масово съхнене по боровите култури, причината за което не е установена. Засегнати са 675,7 ха черен и бял борови култури. Значителни са повредите от дивеч като от тях страдат както иглолистните, така и широколистните култури – общо 226,3 ха.
През изминалия ревизионен период значителни щети са нанесени от незаконна сеч и паша, незаконно разораване и нарушения по лова. Възникнали са 25 пожара, при които са опожарени 338,2 ха иглолистни култури.
Няма данни.
Няма данни.
На територията на ДГС “Бургас” са обявени следните защитени природни обекти:
Защитена местност “Устието на река Изворска”, обявена със заповед №170/16.02.1990 на ДКОПС, с обща площ 83,1 ха за опазване на характерна крайблатна растителност и място за гнездене на водоплаващи птици.
Природна забележителност “Нос Агалина”, обявена със заповед № 878/25.11.1980 на КОПС, с обща площ 28,5 ха. Скални образувания с характерна крайморска растителност.