ДГС Звездец

ДГС Звездец
Контакт със звеното:
Директор: unlatin Атанас unlatin Спасов
Телефон: 05959 230
Факс: 05959 424
Електронна поща: dgszvezdets@uidp-sliven.com
Адрес: unlatin с.Звездец, ПК 8360,ул. Петракиева нива 7

Отвори карта

Година: 2002
Ревизионен мериод: 0

ДГС “Звездец” е получило името си от едноименното с.Звездец, където е и седалището му. Територията му заема южната част на Бургаска област, като на запад граничи с ДГС “Средец”, на север с ДГС “Ново Паничарево”, на изток с ДГС “Граматиково”, на юг с ДГС “Малко Търново” и на югозапад границата на стопанството минава по държавната граница с Турция.
Районът на стопанството е разположен на територията на община гр.Малко Търново, в землищата на числящите се към нея кметства в селата Близнак, Бяла вода, Евренозово, Звездец, Младежко и Стоилово.

ДГС “Звездец” е разположено в най-южната част на българската част на Странджа планина, непосредствено до държавната граница с Република Турция.
Районът на ДГС има форма на неправилен четириъгълник с дълъг диагонал северозапад-югоизток около 27 км и къс североизток-югозапад около 19 км въздушно по права линия.
Горският фонд представлява един голям комплекс гора. Само в западната част на стопанството е разкъсан на 5 бр. малки комплекси, сред земите на селскостопанския фонд и изключените, но неусвоени гори.

Релефът на стопанството е хълмисто-планински, със заравнени била и дълбоки врязани реки и долове. Най-ниската точка в района е над водослива на реките Младежка и Велека - 83 м н.в., а най-високата - 500 м н.в. Преобладават площите с надморска височина от 201 до 300 м н.в. или 57,8% от дървопроизводителната площ на стопанството. Средната надморска височина е 271 м.

Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната площ спрямо наклона на терена

Степен на наклона	Площ (хектари)	%
равно (0-4)	116.30	0.8
полегато (5-10)	1698.20	11.9
наклонено (11-20)	7145.90	50.1
стръмно (21-30)	4937.90	34.6
мн.стръмно (над 31)	357.20	2.5
Общо:	14255.50	100.0

Хидрографската мрежа на стопанството е част от водосборните басейни на реките Младежка и Велека. Тя се характеризира с относително постоянен режим на дебита на реките Велека и Младежка и непостоянен, силно променлив режим на притоците им. През лятото и началото на есента дебитът им силно намалява и почти всички пресъхват. По-големи реки в района на лесничейството са:
Река Велека, която извира от Турция и първоначално тече в североизточна посока, след което прави остър завои и тече в посока изток - югоизток. В м. “Тракийски лагер” приема водите на р. Младежка и напуска територията на стопанството. Прави много завои по течението си, като образува почти пълни окръжности и елипси, с диаметър до 1 км. Бреговете и са стръмни до много стръмни, обрасли с дървесна и храстова растителност. Приема много притоци като по-важни са: Катун, Стръмния дол, Дженков дол, р. Младежка и други.
Река Младежка, води началото си от Карстовите извори в северозападната част на стопанството. Тече в източна-югоизточна посока и се влива в р. Велека. Приема притоците Студената вода, Бяла река, Големия дол и други.

Странджа е млада планинска верига. В изграждането и вземат участие мезозойските наслаги Триас, Юра и Горна Креда. Основните скали в района на лесничейството са представени от глинести, амфиболови и хлоритови шисти и различни видове варовици. Преобладаващо разпространение имат шистите, които заемат 68,5% от площта на лесничейството. Широко разпространение имат и различните видове варовици, който заема 31,3% от площта. По склоновете на долините на реките Велека и Младежка често се среща смесване на шисти с тънкослойни варовици и върху незначителни площи се срещат речни наноси.

Според климатичната класификация на Събев и Станев, територията на ДЛ “Звездец” се намира в Странджанския климатичен район, в южната му част, от Южнобългарската климатична подобласт на Континентално-средиземноморската климатична област.
Климатът в района на лесничейството може да се характеризира така: сравнително мека зима, с голямо количество валежи, от които 40% сняг; хладна пролет със сравнително малко валежи; лятото е сезон с най-малко валежи и е слънчево, но не много горещо; есента е по-топла и с по-големи валежи от пролетта.
Средната годишна температура е 11,3оС, като през всички месеци на годината тя е положителна. Най-ниска е през януари 1,4оС, а най-висока през юли 20,6оС. Средната дата на първата снежна покривка (за станция Звездец) е 11.ХII., а на последната е 18.III. Средният брой на дните със снежна покривка е около 90 дни. Средната височина на снежната покривка е около 6 см.
Периодите с устойчиво задържане на температурата над 5оС е 268 дни, а над 10оС - 203 дни. Средната продължителност на активния вегетационен период е около 203 дни.

Таблица 2
за температурата на въздуха

Климатичен район с надморска височина в метри	Средна годишна температура	Средна от год. абсолютна минимална	Средна от год. абсолютна максимална
Странджански район Южна част (0-600 м н.в.)	10.5/12.0	-15.0/-13.0	33.0/36.0
станция Малко Търново (339 м н.в.)	11.3	-22.3	40.5

Таблица 3
за количеството на валежите

Климатичен район с надморска височина в метри	Сума валежи годишно в мм	Месец минимална валежна сума	Месец максимална валежна сума
Странджански район Южна част (0-600 м н.в.)	800-950	VIII	XI-XII
станция Малко Търново (339 м н.в.)	987	VIII	XII
станция Звездец (271 м н.в.)	751	VIII	XII

В района на ДГС “Звездец” са установени следните типове почви: канелена горски излужена, хумусно-карбонатна и алувиално-делувиална.
Хидрографската мрежа в горския фонд е силно разчленена и дълбоко врязана, но същевременно навсякъде доловете и бреговите земи са обрасли с дървесна растителност и укрепени, поради което поройната дейност е спряна, а подриването на бреговете е без стопанско значение и не се нуждаят от специални укрепявания. Склоновете са обрасли с гори и не се наблюдават ерозионни процеси. Плоскостната ерозия в съвсем ограничени размери се наблюдава в някои голи площи или силно изредени насаждения за реконструкция.

Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната площ по почвени типове (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Типове горски почви	Площ в ха	%
алувиално-делувиална	14.00	0.1
канелена излужена	12430.90	87.2
хумусно-карбонатна	1810.60	12.7
Всичко:	14255.5	100.0

Площта на горския фонд на ДГС “Звездец” е 15706,1 ха, като предмет на този лесоустройствен проект са 15460,3 ха и 245,8 ха са горски пасища. За горските пасища е съставен и отделен лесоустройствен проект. Отделно са съставени лесоустройствени проекти за горите предоставени за горски пасища - 245,8 ха, за създадените гори върху селскостопански земи - 39,8 ха и за изключени, но неустроени гори от горския фонд - 4909,6 ха. Площта на чуждите земи сред горския фонд е 42,0 ха - шосета 31,0 ха и реки 11,0 ха. Предоставени на други ведомства, но без да се изключват от горския фонд, са общо 25,8 ха, от които 19,2 ха залесени и 6,6 ха незалесени.
В лесоустройственият проект от 1987 година е предвидено общо ползване в размер на 329560 куб.м (средно годишно 29960 куб.м), от което 19810 куб.м годишно от главни сечи и 10150 куб.м годишно от отгледни сечи и санитарни сечи. Отсечени са общо 257191 куб.м (средно годишно 23380 куб.м) или 78% от предвиденото. Изпълнението от главни сечи е 178362 куб.м (ср. год. 16215 куб.м) или 81,9%, а от отгледни и санитарни сечи 78829 куб.м (ср. год. 7166 куб.м) или 70,6% от предвиденото. Настоящото лесоустройство предвижда общ добив от 299350 куб.м с клони или средно годишно 29935 куб.м – 17315 куб.м добив от главни сечи и 12620 куб.м от отгледни и санитарни сечи.

Таблица 5
за разпределението на горската площ по вид на земите

Вид на земята	Площ в ха	%
Залесена площ	14223.40	90.6
Незалесена дървопроизводителна площ	32.10	0.2
Недървопроизводителна площ	1204.80	7.7
Горски пасища	245.80	1.6
Всичко:	15706.1	100.0

Таблица 6
за разпределението на горската площ по вид на горите

Вид на горите	Площ в ха	%
Иглолистни	1330.00	8.5
Широколистни високостъблени	11354.50	72.3
За реконструкция	1850.20	11.8
Издънкови за превръщане	1170.50	7.5
Нискостъблени	0.00	0.0
Всичко:	15705.2	100.0

Таблица 7
за разпределението на общата площ по групи гори и функции (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Групи гори	Иглолистни		Широколистни		Всичко
	обща площ	залесена	обща площ	залесена	обща площ	залесена
ДС Функции	-	-	-	-	-	-
Защитни	-	-	-	-	-	-
Рекреационни	-	-	-	-	-	-
Защитени	1330.00	1292.20	13913.80	12715.50	15243.80	14007.70
Други	0.00	0.00	216.50	215.70	216.50	215.70
Общо ЗРЗТ	1330.00	1292.20	14130.30	12931.20	15460.30	14223.40
Общо ЗРЗТ+ДСФ	1330.00	1292.20	14130.30	12931.20	15460.30	14223.40
Общо ЗРЗТ	1330.00	1292.20	14130.30	12931.20	15460.30	14223.40
Общо ДСФ+ЗРЗТ	1330.00	1292.20	14130.30	12931.20	15460.30	14223.40
Горски пасища	0.00	0.00	245.80	0.00	245.80	0.00
Общо	3990.00	3876.60	42636.70	38793.60	46626.70	42670.20

Масови заболявания от гъби и нападения от насекомни вредители през голямата част от ревизионния период не са констатирани. Основните насекомни вредители, които се срещат в ДГС “Звездец”, са педомерка, листоврътка и гъботворка. Сравнително силно нападение на педомерка и листоврътка е регистрирано през пролетта на 1993 година.
В последните години се забелязва съхнене при дъбовете, както и на някои иглолистни култури, вследствие нападение от черен имел и трахеомикоза. На фона на масовото съхнене на горите в Странджа планина, в района на лесничейството, то е в значително по-малка степен. Борба със съхненето е водена чрез санитарни сечи.
Много от боровите култури, поради плитката им коренова система, гъсти стени на залесяване и ненавременни отгледни сечи и поради мокрия сняг, страдат от снеголоми и снеговали.
От различни повреди са засегнати общо 2460,2 ха - 17,3% от залесената площ. Най-големи по площ са повредите от съхнене - 1075,5 ха, в т.ч. благун - 709,5 ха, зимен дъб - 281,0 ха, цер - 40,7 ха и др. Следват повредите от гниене - 713,2 ха, в т.ч. благун - 237,2 ха, източен бук - 197,4 ха, цер - 183,1 ха и трахеомикоза - 156,1 ха.

Няма данни.

Данни за растителни и животински видове с природозащитен статус са дадени при описанието на растителността и при защитени природни обекти.

На територията на ДГС “Звездец” са обявени следните защитени природни обекти:
Защитена местност “Велека”, обявена със заповед № 76/18.01.1989 год. на КОПС при МС за запазване първичните горски екосистеми от благун, цер, зимен дъб, странджански дъб, източен  бук, красивите скални образувания в живописния каньон на р. Велека, пещерите и останки от стара крепост, и гнездилища на редки видове птици.
Защитена местност “Кривинизово”, обявена със заповед № 332/16.05.1991 год. на МОС за запазване естествените горски съобщества от благун, цер, източен бук и гнездилища на двойка малък лещояд, фигуриращ в “Червената книга на България”.
Защитена местност “Моряне”, обявена със заповед № РД-180/08.07.1994 г. на МОС за запазване естествените местообитания на защитени и редки видове птици.
Защитена местност “Босна”, обявена със заповед № 170/06.02.1990 год. на ДКООС към МС за запазване гнезда на малък орел, защитен от закона вид и включен в “Червената книга на България”.
Природна забележителност “Пещера и извори на р.Младежка”, обявена със заповед № 4051/29.12.1973 год. на МГГП за запазване на интересни скални образувания, пещера и древно градище.
Природна забележителност Пещера “Еленина дупка”, обявена със заповед № 206/23.03.1981 год. на КОПС при МС за запазване на интересни скални образувания.
Природна забележителност “Находище на странджански дъб”, обявена със заповед № 521/20.05.1985 год. на КОПС при МС, като естествено находище на странджански дъб (лъжник).